| Přispěvatelé: |
проф. Иван Михайлов Съмналиев, дмн 2. доц. Васил Насков Атанасов, дм, prof. Ivan Samnaliev, PhD, DsC, assos. Vasil Atanasov, PhD |
| Popis: |
Snake venoms result of millions of years of evolution, are a complex of biologically active substances - enzymes, toxic polypeptides, proteins with specific biological or pharmacological properties, and inorganic components. Any of these substances or their combination may result in different effects - anticoagulant, hemolytic, cytotoxic, neurotoxic, myotoxic, nephrotoxic, cardiotoxic. The Bulgarian viper (Vipera ammodytes meridionalis) is one of the most poisonous snakes in Europe in the toxicity of its poison, characterized by a neurotoxic effect due to the toxin, isolated in the 70s of last century, called vitoxin. It is the first isolated toxin in which the homology between the two subunits reaches 62% and is a unique example of regulation of toxic action - one component is a basic, unstable, highly toxic phospholipase A2 (PLA2), the other one is acidic, stable and non-toxic component without enzymatic properties (VAC). Subsequently, the composite phosphophalase of vitoxin is structurally related to the group of phospholipase A2 (PLA2) isolated in people suffering from various autoimmune diseases (arthritis, rheumatism, etc.). The observed haemotoxic effects at the bite site resulting from hemolysis of erythrocytes are largely attributable to the enzymatic activity of PLA2 contained in poison ivy. Змийските отрови, резултат от милиони години еволюция, представляват комплекс от биологично активни вещества – ензими, токсични полипептиди, протеини със специфични биологични или фармакологични свойства, както и неорганични компоненти. Всяко от тези вещества или тяхната комбинация може да води до проява на различни ефекти – антикоагулантен, хемолитичен, цитотоксичен, невротоксичен, миотоксичен, нефротоксичен, кардиотоксичен. Българската пепелянка (Vipera ammodytes meridionalis) е една от най-силно отровните змии в Европа по токсичност на своята отрова, характеризира се с невротоксично действие, което се дължи на изолирания през 70-те години на миналото столетие токсин, наречен випоксин. Той е първият изолиран токсин, при който хомологията между двете субединици достига 62% и представлява уникален в природата пример за регулация на токсично действие – единият му компонент е основна, нестабилна във времето, силно токсична фосфолипаза А2 (PLA2), а другият – кисел, стабилен и нетоксичен компонент без ензимни свойства (VAC). Впоследствие се оказва, че съставната фософолипаза на випоксин принадлежи структурно към групата на фосфолипаза А2 (PLA2), изолирана при хора, страдащи от различни автоимунни заболявания (артрит, ревматизъм и др.). Наблюдаваните хемотоксични ефекти на мястото на ухапване, резултат от хемолиза на еритроцитите, се дължат до голяма степен на ензимната активност на съдържащата се PLA2 в отровата на пепелянката. |
