| Popis: |
The research topic is presenting memory as Bulgaria’s both new and very distant history in the novels “Apostoloff” by Sibylle Lewitscharoff, “7 Kilo Zeit”, “Bärenfell” and “Transitvisum fürs Leben” by Rumjana Zacharieva.The research objective is to show how the relation to the personal, family and national history is built, what structure and significance are ascribed to what happened/is happening depending on how the narrator recalls events s/he was a contemporary to, integrates and arranges other people’s knowledge, organizes its identity, integrates it within the framework of a given horizon and confers upon the Self a given history. We explore the interlacing of individual, family and national history the narration creates. The chief research task is to answer the question how the three variables Self – family – Bulgarian society during communism may be narrated as one, how the Self’s “little history” is connected to the nation’s “large” history and the officialized history. Or, in other words, we are looking for an answer to the question how it is possible for the purely personal and single in a family or its history to be narrated as superpersonal and commonly accepted. This engenders two issues:1. Which specific literary techniques and tools of artistic expression are used to stage memory and recollection in literature? 2. What forms and contents of extraliterary speech regarding the past, what mechanisms of memory functioning are the literature works in dialogue wit? Предмет на изследването е представянето на паметта за новата, но и за по-отдалечената от настоящето история на България в романите „Апостолов” от Сибиле Левичаров, „7 Kilo Zeit“, „Bärenfell“ и „Transitvisum fürs Leben“ от Румяна Захариева. Изследването има за цел да покаже как се изгражда отношението към личната, семейната и националната история, каква структура и какво значение се приписват на случилото/случващото се според това как разказващият си спомня за събития, на които е бил съвременник, как интегрира и подрежда чуждото знание, организира своята идентичност, интегрира я в рамките на определен хоризонт и дава на своето Аз определена история. Изследват се създадените от нарацията преплитания на индивидуална, семейна и национална история. Основната изследователска задача търси отговор на въпроса как трите величини Аз – семейство – българско общество през комунизма могат да се разказват в едно, как „малката история” на Аза се свързва с „голямата” история на нацията и с официализираната история. Или, казано по друг начин, търси се отговор на въпроса как е възможно чисто личното, единичното в едно семейство или в семейната история да се разказва като свръхлично, като общовалидно. От тук произтичат два въпроса: 1. С кои специфични литературни похвати и художествено-изразни средства се инсценират в литературата памет и спомен? 2. С кои форми и съдържания на извънлитературната реч за миналото, с кои механизми на функциониране на паметта са в диалог литературните произведения |
