| Popis: |
Бялата мура (Pinus peuce Griseb.) е вид с локализирано разпространение във високите планини на Балканския полуостров. Той е средообразуващ за субалпийските гори в България и с голямо екологично значение. Очакваното повишаване на температурите през следващите десетилетия повдига въпроси за бъдещото състояние и разпространение на много дървесни видове и в този контекст, проучването на находища на малка надморска височина може да даде ценна информация за потенциалните реакции на видовете. В изследването се дава информация за необичайно ниско находище на бяла мура, което се намира над Костенецки водопад в Североизточна Рила. Най-ниско разположените индивиди са на 850-900 m надм. в. Дърветата се срещат на групи, предимно в горните части на скални венци, върху много плитки почви. Групите са чисти по състав или смесени с горун в по-ниските части, където има и подлес от типичните за субалпийски и алпийски терени черна боровинка и иглолистен връшняк. Единично се срещат бял бор, черен бор, планински ясен, офика, а при по-високите групи доминиращият вид в гората е обикновен бук с единично участие на дребнолистна липа, обикновена ела и обикновен смърч. Възрастта на най-старите дървета от бяла мура е над 170 години. В най-ниско разположените групи дърветата са на над 40-60 години. Дендроклиматичният анализ показва противоположен характер на реакция спрямо типичните локации на бяла мура. Това се изразява в отрицателни корелации с температурите в края на пролетта и началото на лятото и положителни с валежите, което е индикация за повишена чувствителност спрямо летни засушавания. Предвид прогнозите за бъдещия климат смятаме, че находището може да служи за пример за поведението на бялата мура в голяма част от находищата на вида, като установеното влияние на климатичните елементи посочва потенциален завишен стрес при по-горещи и сухи лета. |
