Искът по чл. 59 от Закона за задълженията и договорите
| Autor: | Bogdanova, Irina |
|---|---|
| Přispěvatelé: | проф. д.ю.н. Иван Русчев Русчев, Prof. Ivan Rouschev Rouschev, DJS |
| Rok vydání: | 2021 |
| Popis: | Дисертационният труд е посветен на общия иск за неоснователно обогатяване, чиято нормативна регламентация по българското право се съдържа в чл. 59 от Закона за задълженията и договорите. Проследена е в исторически и сравнителноправен аспект еволюцията на идеята за общ фактически състав на неоснователното обогатяване от римскоправните кондикции до съвременността. По този начин са представени и историческите дадености на епохата, които налагат възприемането на субсидиарната догма както в страните, които следват романската правна традиция, така и в тези, принадлежащи към немския правен кръг. Изяснена е правната същност на субсидиарността на общата обогатителна претенции в сравнителноправен план, нейните нива на действие, а така също и последиците, до които наличието на друг иск и евентуалната негова загуба водят, включително на процесуално ниво. Представени са елементи от фактическия състав на иска по чл. 59 ЗЗД вън от субсидиарността, като на основата на подробен исторически и сравнителноправен анализ са систематизирани водещите тези в по-старата и съвременната българска и чужда доктрина с отчитане на по-новите разрешения в съдебната практика. Изследвани са редица въпроси, които правният режим на вземането по чл. 59 ЗЗД поставя като момента, към който следва да се извърши оценяване на обедняването и обогатяването, значение на риска, вината и действията в интерес на обеднилото се лице като факти, налагащи ограничаване размера на обогатителната претенция и други. The struggle towards the recognition of one general remedy for the restitution of benefits conferred without prior obligation has always been facing the fear of unlimited field of application of one such remedy that would disturb the existing well-balanced legal order. This is what the analyse of the evolution of the idea of a general clause in the field of unjustified enrichment from the roman condictiones until contemporary civil codification in historical and comparative legal aspects shows. Thus the historical and systematical arguments against the adoption of the general clause in the realm of unjustified enrichment are presented as factors imposing the almost enigmatic subsidiarity dogma in most national jurisdictions following the continental legal tradition. From this point of view an attempt is made to clarify the legal nature of the subsidiarity of the general enrichment claim in comparative perspective, its levels of action, the scope of application as well as the consequences to which the existence of another claim and its possible loss lead, including some procedural aspects. In addition, other requirements for raising general enrichment claim besides subsidiarity are examined based on a detailed historical and comparative legal analysis of leading theses in the older and modern Bulgarian and foreign doctrine are systematized, taking into account the newer solutions in the case law. Several issues have been examined, which the legal regime of the receivable under |
| Databáze: | OpenAIRE |
| Externí odkaz: |
|