'Експресия на тетраспанинови маркери при доброкачествена хиперплазия и карцином на простатна жлеза'
| Autor: | Stoev, Lyuben |
|---|---|
| Přispěvatelé: | Проф. д-р Мария Ангелова Цанева, д.м., Ptof. Mariya Angelova Tsaneva, MD, PhD |
| Jazyk: | bulharština |
| Rok vydání: | 2021 |
| Popis: | По данни на GLOBOCAN, в света за 2020 г. карциномът на простатната жлеза е вторият по честота злокачествен тумор при мъжете и е сред най-честите причини за летален изход, възникнал във връзка с неопластичната прогресия (Sung H et al., 2021). При някои пациенти това заболяване се открива в ранен стадий и има благоприятен клиничен ход, но при много от случаите към момента на поставянето на диагнозата, туморът е локално авансирал и дори е дал метастази в регионални и далечни лимфни възли, кости и по-рядко вътрешни органи (Fedewa SA et al., 2020; Jemal A et al., 2020).За злокачествен процес с такива мащаби и социална значимост се знае твърде малко във връзка с неговата етиология. Основните установени рискови фактори за възникването на простатния карцином са възрастта, фамилната анамнеза, някои генетични мутации и етническата принадлежност (Kheirandish P and Chinegwundoh F, 2011; Rebbeck TR et al., 2013; Ferlay J EM et al., 2019). Значение се отдава и на някои фактори на средата като двигателна активност и хранене, но тяхната роля все още не е достатъчно добре установена (Chan JM et al., 2005).За оценка на туморната прогресия с цел стратификация на пациентите за подходящо лечение се използват различни клинико-морфологични показатели. От особена важност са локалното разпространение на тумора в простатната жлеза и метастатичният статус на пациента, категоризирани чрез TNM-класификацията (Moch H et al. 2016; Amin MB et al., 2017; van der Poel H et al., 2019; Cimadamore А et al. 2020) According to GLOBOCAN, in the world in 2020, prostate cancer is the second most common malignancy in men and is among the most common causes of death associated with neoplastic progression (Sung H et al., 2021). In some patients, this disease is detected at an early stage and has a favorable clinical course, but in many cases at the time of diagnosis, the tumor is locally advanced and has even metastasized to regional and distant lymph nodes, bones and rarely internal organs (Fedewa SA et al., 2020; Jemal A et al., 2020).Very little is known about a malignant process of such magnitude and social significance in relation to its etiology. The main identified risk factors for the development of prostate cancer are age, family history, some genetic mutations and ethnicity (Kheirandish P and Chinegwundoh F, 2011; Rebbeck TR et al., 2013; Ferlay J EM et al., 2019). Some environmental factors, such as physical activity and nutrition, are also important, but their role is not yet well established (Chan JM et al., 2005).Various clinical and morphological parameters are used to assess tumor progression in order to stratify patients for appropriate treatment. Of particular importance are the local spread of the tumor in the prostate gland and the metastatic status of the patient, categorized by TNM-classification (Moch H et al. 2016; Amin MB et al., 2017; van der Poel H et al., 2019; Cimadamore A et al. 2020). |
| Databáze: | OpenAIRE |
| Externí odkaz: |
|