Как да преосмислим литературните часовници на света? Да дадем пространство на времето (българският случай)
| Autor: | Marie Vrinat-Nikolov |
|---|---|
| Přispěvatelé: | Centre de recherches Europes-Eurasie (CREE EA 4513), Institut National des Langues et Civilisations Orientales (Inalco) |
| Rok vydání: | 2020 |
| Předmět: |
българско възраждане
танзимат Koselleck histoire littéraire [SHS.LITT]Humanities and Social Sciences/Literature espace littéraire time strata пластовете на времето literary temporality Гачев History of literature литературна история développement accéléré Tanzimat Козелек backwardness Gatchev literary history Philosophy temporalité littéraire literary space литературно пространство Bulgarian national awakening accelerated development ускорено развитие Literary space réveil national bulgare литературна темпоралност strates de temps Humanities изостаналост retard |
| Zdroj: | Slovo Slovo, Presses de l’INALCO, 2020 |
| ISSN: | 2557-9851 |
| DOI: | 10.46298/slovo.2020.6146 |
| Popis: | След постколониалните проучвания и възникването на нови въпроси около световната литература, литературната история вече не може да се ограничи до националната рамка. Проучването на литературното пространство с транснационален и трансдисциплинарен подход отваря плодородни перспективи. В моите изследвания за историята на българското литературно пространство един от въпросите, които ми се струват особено важни, тъй като не са достатъчно изучени, е въпросът за литературната темпоралност. Как можем да избегнем „западноевропейския центризъм“, без да пренебрегваме факта, че Париж, Лондон, Берлин, Ню Йорк са „Литературният Гринуич“(Казанова)? Как можем да съпоставим в глобалното пространство, без да ги сравняваме според тяхното „напредване“ или „изостаналост“, времевите измерения на всяко литературно пространство? Точно това се опитвам да начертая, вливайки география (или дори геология) в литературната история. Since postcolonial studies and the renewal of questions about World literature, literary history can no longer be confined to a national perspective. Addressing the literary fact in a transnational and transdisciplinary approach opens up fertile perspectives. In my research on the history of the Bulgarian literary space, one of the points that seems crucial to me because it has not been sufficiently studied is the question of literary temporality. How can we escape from “Western European centrism” without neglecting the fact that Paris, London, Berlin, New York are the “Literary Greenwich” (Casanova)? How can we put into perspective without compaing them in terms of “advance” or “backwardness” the temporalities of each literary space within the global space? This is what I am trying to sketch by injecting geography (or even geology) into literary history. Depuis les études postcoloniales et le renouvellement des interrogations sur la littérature‑monde, l’histoire littéraire ne peut plus s’en tenir à une perspective nationale. Aborder le fait littéraire dans une approche transnationale et transdisciplinaire ouvre des perspectives fécondes. Dans mes recherches sur l’histoire de l’espace littéraire bulgare, l’un des points qui me semblent cruciaux parce qu’insuffisamment étudiés est la question de la temporalité littéraire. Comment échapper au « centrisme ouest‑européen » sans négliger le fait que Paris, Londres, Berlin, New York soient les « Greenwich littéraires » (Casanova) ? Comment mettre en perspective sans les comparer en termes d’« avance » ou de « retard » les temporalités de chaque espace littéraire au sein de l’espace mondial ? C’est ce que je tente d’esquisser en insufflant de la géographie (voire de la géologie) dans l’histoire littéraire. |
| Databáze: | OpenAIRE |
| Externí odkaz: |
|